Архипелагът Северни Споради се състои от 24 острова в Егейско море. Голяма част от него е морски национален парк, а някои от островите са населени само от растителни и животински видове. Северните Споради са може би „най-нетипичните“ зелени гръцки острови, тук зеленината не са маслините и ниския храсталак, а както и северните егейски острови те са покрити с широколистни и вечнозелени иглолистни гори.
Изходни точки може да са о. Скиатос (има летище) или Волос. Разбира се можем да плаваме и от Керамоти, но тогава трябва да предвидите два дни за дълго и интересно плаване. За сметка на това, наемът на лодка от Керамоти може да е по-изгоден.
Подходящи за плаване са месеците от ранна пролет до късна есен. Типични са и сезонните ветрове meltemi от североизток, през лятото и есента. Спорадите са невероятно място за любителите на гмуркането, подводния и морския риболов. Може да се забавлявате със SUP или да се припичате на палубата. Островите са истинска приказка: пясъчни плажове и недостъпни по суша заливи, градчета изкатерили се по китни хълмчета. Бяло сини църкви, котки, таверни, кафенета и живот.
Волос е новопостроен, след земетресението през 1954 г., около 80 хиляден град. Третото по големина пристанище в Гърция, но и с много приятна марина на променадата в непосредствена близост до централната градска част. Не лоша изходна точка, но на следващия ден трябва да преплавате Волоския залив – тридесетина мили.
Скиатос е най-известният от Спорадите. В сезона не препоръчваме главното пристанище именно поради това, с което се слави острова таверни, дискотеки, нощен живот и самолетна писта, точно до марината. Точно срещу марината е малкият о. Цугрия, с едни от най-хубавите пясъци в целия архипелаг.
Кокунари е добър вариант за нощувка, ако държите да нощувате край Скиатос. Обикновено спираме през деня на този остров, а нощуваме на котва в живописния залив Панормос на Скопелос.
Скопелос е вторият по големина, но и най-населеният от Спорадите. Главният град е с голямо, но често пълно пристанище. Заслужава си да се посети – уникален с витите си улици и тесни стълби между старите къщи. Стаил историята си островът, населен още от древността е превземан от турци, гърци, генуезци, опустошаван от Барбароса, дори е бил за кратко пиратска столица в средновековието.
Освен Панормос удобни за приставане са и другите заливи от западната страна, защитени от преобладаващите североизточни ветрове. Но за любителите на диви заливи имаме на ум други спорадски острови.
Разбира се, дошли до Скопелос няма как да пропуснем църквата където е сниман филма ,,Мама Мия“, направил от Спорадите холивудски знаменитости. Мястото е уникално и няма нужда от реклама, стига да няма вълна и силен вятър от североизток.
Алонисос е не по-малко зелен, но много по-див от Скопелос. Той е част от морския резерват заедно с Пипери, Юра, Кира Панагия, Перистрери и Скандзура.
Патитири е главният град на Алонисос - уютно, но не много голямо пристанище, закътано от север. Градчето е съвременно и оживено, но главната атракция е Хора, много пострадала при земетресението през петдесетте, постепенно върнала се към живот за да ни посрещне с куклени дюкяни и галерии, магазинчета и артистични кафенета. В Хора са артистични са дори таверните, а храната е неповторима. В по-късните часове може да слушате много приятна жива музика в бар, който буквално виси на ръба над 150 метрова пропаст.
Другите острови от резервата са ненаселени, с изключение на манастира и служителя на парка на Кира Панагия. Юра е най-северния остров с атрактивни пещери и редки животински видове. В пещерите на Юра и на остров Пипери живеят тюлените монаси, но е препоръчително слизането, а и самият релеф не предразполага.
Обратно, Кира Панагия е уникален остров със северен залив, толкова добре естествено защитен, че тук може да се укриете дори в най-свирепото време, стига да преминете тесния провлак, който го свързва с морето. Островът е населен предимно от кози, изключение правят сградите на манастира и на парка в югоизточната част. Южният залив също е приятен за пренощуване, макар и не толкова защитен.
Скандзура с необичайната си форма и причудливи скалисти заливи е остров, който си заслужава да се разгледа от близо. Има изоставен манастир, датиращ от средновековието. С. Споради са не само ценен за океанологията ареал, но и археологически район с ценни находки, даващи информация за търговските пътища на древността.
Скирос е най-отдалечения и най-южния остров от архипелага. Със своите 210 km2 той е и най-големият от Северните Споради. Според легендите, тук, в двореца на цар Ликомед се укривал Ахил, за да не се включи в Троянската война. На Скирос той имал връзка с дъщерята на царя- Дейдамея от която му се родил син -Неоптолем. На Скирос бил пратен в изгнение и атинския герой Тезей, който и умира там. Името на Ликомед днес носи замъка, който се издига над столицата на острова. Този замък се намира на мястото на древен акропол.
Скирос носи повече генуезки, отколкото типично гръцки облик. Преди новата ера пиратско сборище, в последствие поради стратегическото място в средата на Егейско море непрекъснато сменя владетелите си: атиняни, гърци, венецианци и турци. Линария е основното пристанище, много добре уредено с атрактивен и сериозен харбърмастър.
Освен атрактивния стар град с неподправен скироски дух, на острова има археологически забележителности – находки от бронзовата епоха, венециански замък, византийски манастир „Св. Георги“. Тук е и гробът на английския поет Рупърт Брук.
В южната част на острова има сини пещери, които са отлични за гмуркане с кристално чистите си води. Скирос е дом на ендемична порода диви понита високи под един метър. Могат да се видят извън населените места във вътрешността на острова. Островът е все едно разделен на две – северната част, която е населена и където са най-атрактивните плажове е гориста, а южната е гола и скалиста. Трябва да се има предвид, че голяма част от острова е военна база.
