Когато остров Самотраки е началото и края

Когато остров Самотраки е началото и края

Едно пътуване със SP Sailing до безкрая, който понякога е по-близо, отколкото можем да предположим или какво ни разказа Мануела за остров Самотраки

 

Това е една от онези истории, в които няма да има подробно описание на всичките хиляда неща, които можеш да направиш, когато кракът ти стъпи на острова или пък да ти препоръча места за хапване и за спане. По-скоро е историята на едно лично и красиво преживяване - думи, заради които би отишъл, ако не си или би пуснал лека сълза, че изобщо ти се е случило. Думи, заради които се сещаш, че искаш пак да си там.

 

Всичко става осезаемо, но не в оня момент с приготвянето на багажа или тръгването за Гърция, а в онзи момент, в който си на еднакво разстояние - там някъде в морето, между двете сушини, със стремителен уклон към остров Самотраки. Точно тогава разбираш, че всъщност остава още малко, примерно час и нещо и си там. После остава чуденето ти ли отиваш или островът се движи към теб. Но не - няма Мохамед, който отива при планината. Това си само ти - и точно ти отиваш към острова. Вълнението пълзи по краката ти под формата на иглички, вратът ти настръхва. 

 

 

Акостирането е като всяко друго до този момент - нищо ново под слънцето и всичко ново под слънцето. Интересното при плаването е, че всеки път влизаш в нов свят, който изглежда точно като предишния и в същото време няма нищо общо. Хората са други, водата е различна, храната и тя. Мястото този път е Камариотиса. Самото име носи едно странно усещане като на име, което трудно се учи, но след около 17,6 повторения бива научено. После всички го изговаряме важно като професори, събрани на следобедна оперативка с узо в ръка, обмисляйки дали калмарите са по-добри пържени или на грил. (И двете, и двете!!).

 

Не сме от тук и ни личи. Идваме за малко, и това ни личи. Лицата ни са жадни за порива на гръцки вятър, очите си просят гледки, а телата ни са готови почти на всичко само и само, за да обходят всяка възможна частица от острова. Всичко е на всяка цена, но в никакъв случай не бързаме. Кой ти бърза в Гърция? Трябва да си глупак, за да си позволиш да пришпориш някого или да позволиш някой да упражни това светотатство върху теб. Естествено бързаш само, ако изпускаш нещо важно. Но е важно да се помни, че в тоя живот няма необратими неща. Нито пък неща, заради които да бързаш твърде много - особено при случаите, в които спокойствието те държи за ръката.

 

 

Та.. Самотраки! Островът е дълъг 17 км, с площ от 178кв.км, бил е населен с тракийски племена, имало е светилище на Великите богове и разни мистериозни религиозни неща, дълбоко свързани с тайните ритуали на древните гърци. През всичките тия 17км, той успява да бъде островът на богинята Нике, да събере мечти, дъги, красоти, дъждове, водопади, бури, мелтем, скутери и обиколки, а те са точно толкова, колкото можеш да понесеш в този момент. Това е там където морето се среща с онзи, високият 1611м, връх с лунното име - Фенгари, и то само ако се посветиш на шест часов преход. И е място за узо и лед, и за калмари на южния плаж, и за розе в спокойната Хора, и за гледки, с които да извършиш свещен съюз някъде дълбоко в душата ти, и за въздух, с който да мечтаеш на воля. Та този остров се е доказал като безкраен източник на серотонин и дълбоки въздишки. И си остава място, на което да се изгубиш, защото погледът ти се стели по хълмовете и просто си забравил да гледаш картата. Не че е нужна - почти всеки път се свързва с друг и накрая стигаш или до морето или до някоя тайна таверна с онова вездесъщо ярешко, за което всички говорят. Ако пък се изгубиш наистина-наистина, ще откриеш козички, смокини и солена вода с безумно красиви риби. 

 

Този път ни е вторият. И всичко ни се струва познато по подобен на сън или спомен начин. Две години след първата ни среща се връщаме, за да си отговорим на въпрос, загнездил се дълбоко в умовете ни. Вълненията, които се случват в душите ни около споменаването на името му с причина ли са? След няколкодневно обикаляне на водопади, плажове, маслинови дръвчета, срещи с различни стада и всичките разнообразности на гръцки миризми, които усетихме, се уверихме в едно - островът си беше същият. Беше останал онова място, на което да си починеш, да си помислиш, да се почудиш и да разбереш, че в края на краищата няма по-хубаво от това да ти е хубаво. Хубавото не е самоцел, то просто се случва само. А нищо хубаво не изисква повече внимание от това, което му даваш естествено. Естеството на острова е такова, че можеш да си позволиш всичко това срещу малко време. Или много. Истината е, че заслужава много. Заслужава да се отдадеш, да забравиш, за да запомниш. А да помниш Самотраки е чест, която не много хора отдават през живота си. 

 

След акостирането пътят беше един и беше ясен. Посоката обаче не толкова. Спряме и се заслушахме - плажът ни викаше. Викаше ни като малко яре майка си, като бесен дядо - шестото ципуро, като малко дете - кучето си. Изцяло се доверихме на този вик и отидохме - нищо не се беше променило от предния път. Чукарите все толкова високи и величествени, все толкова очукани, все толкова красиви. А водата - водата същата, абсолютно същата каквато я помнехме - прозрчана, пълна с любопитни риби, спокойни камъни и ясна дълбочина. Патерните танцуваха пред очите ни и ни припомняха, че всяко нещо се случва с причина. Причината този път да бъдем точно на този плаж се усука около щедростта и това резултира в среща с бебе скат. Виждала съм ги по телевизията, в аквариуми, в енциклопедии. Признавам, че идеята да плувам с такава риба, винаги е бягала някъде по тънката граница на релефа на планината и небето. А всъщност се оказа изпълнимо и без шест часов преход и скок към атмосферата.

 

 

След множество такива случки, които съвсем естествено те преследват само на този остров, разбираш че Самотраки е специално место. Започваш лесно да го наричаш вкъщи. И не просто го наричаш така. Чувстваш го, искаш го, мислиш го. И не каниш всеки. А когато не си там, знаеш че си само на мисъл разстояние. И ако не си алчен за физическо присъствие става още по-лесно. Само на спомен разстояние си - можеш да се върнеш и да усетиш всичко. Пак.

 

Островът проявява истинско постоянство в красотата си и някой би могъл да каже, че окото ти ще стане мързеливо и ще свикне с нея. Но уви.. не може. Може само да ти липсва и да тъгуваш, че го няма. За всеобщо щастие, SP Sailing предлагат много добре издържани плавания, чрез които  запознанството със Самотраки е възможно. А причините да стигнеш до там са почти безкрай.

 

Просто си избери една и тръгни!